1) Не смъркайте – много е досадно да седиш до човек, който подсмърча шумно на всеки 15 секунди. Изсекнете се набързо (за предпочитане секретно в тоалетната), за да се успокоите и вие, и околните!

2) Не си прочиствайте гърлото непрестанно – само ако вече се задушавате, или трябва да започнете да говорите. Иначе тероризирате излишно околните с периодичното си ръмжене.

3) Не се прозявайте без да си слагате ръката – гарантирам ви, че няма човек на земята, освен личния ви зъболекар, който да иска да провери състоянието на устата и зъбите ви.

4) Не си суркайта краката като вървите – това е последната фаза при напреднала форма на мързел – човек, който няма сили даже да си вдигне кракта на 2 сантиментра от земята, най-вероятно не може да свърши и нищо друго. Спътникът ви, ще умре от срам, че е с вас и ще иска бързо да се разделите. За останалите е просто досадно да слушат суркащите ви се крайници.

5) Не гледайте чужденците (хората с акцент) като изкопаемо – акцентът им не е симптом за мозъчно слабоумие. Напротив, често за тях това е един от няколкото езика, които владеят. Вие лично колко езика говорите?

6) Пърденето и уригването на обществено място НЕ СА ПРИЕМЛИВИ при никакви обстоятелства. Ако не можете да възпирате тези си наклонности, може би е време да заживеете в джунгла или на самотен остров.

7) Пукане на кокалчетата на пръстите на ръцете – освен, че е нездравословно и на старини ще съжалявате, е и страшно неприятно за околните, на които често им се повдига от звука, който съпровожда тази дейност.

8 ) Не гризете химикалките и моливите – нехигиенично е за вас – нагълтвате се с бактерии, нехигиенично е и за другите, които имат щастието да се докоснат до тях, а и самата гледка не е особено приятна и не ви поставя в благоприятна светлина.

9) Не тресете нервно крайниците си като ви е скучно или сте смутени – не само, че околните може да хванат морска болест докато ви гледат, но и в очите им ставате един доста неуравновесен и неприятен човечец.

10) Не говорете на прекалено висок глас – знам, че това е израз на американската свобода, но освен ако не сте публичен говорител пред огромна аудитория, не ви прави чест, защото пречи на другите.

11) Ако сте разговорливи и много обичате да приказвате – няма лошо, но го правете с мярка. Ако прекалявате с незначителните разговори на работното място, вие не само пилеете своето работно време, но и това на колегите си. Настанат ли времена за отсяване на плявата – познайте кой ще бъде пръв!

12) Не говорете само глупости. Мислите ли, че някой го интересува коя страна на дупето ви боли и колко сте препили снощи? Хората си имат истински проблеми и не искат да ви псевдосъчувстват. Запомнете: ако не можете да подобрите тишината, не я разваляйте! Тишината е златна – нека това е водещият принцип като сте на работа!

13) Не пейте на работното си място – въпреки че мислите гласа си за птичи и че забавлявате околните, даже и това да ви зарежда с положинтелна енергия, все някой от колегите ви тайно крои как да изгубите гласа си в инцидент. Не се излагайте на този риск. Запазете пеенето за караоке нощта или под душа.

14) Не сърбайте – няма по-противно нещо от пораснал сърбащ човек, който явно няма да се отучи от навика си вовеки и ще ни тероризира до края на трудовия ни договор. Има много прости начини да си охладите питието – оставете го настрана за 2 минути, сипете му малко студена вода или сложете едно ледче в него и готово!

15) Не си режете/пилете ноктите на обществено място – това никога не съм и предполагала, че ще го кажа, но явно американеца обича да споделя това действие с околните (колеги). Това е просто ОТВРАТИТЕЛНО! Нямам думи – реженето на нокти се прави ВКЪЩИ!!!, за предпочитане в тоалетната. Какво следва – обезкосмяване на бюрото?

Това е моят кратък наръчник към цивилизоване на американеца. Ако предизвика фурор, смятам да издам и книга

Иначе какво стана досега при мен? Зимата си ходих в БГ, исках да си водя дневник с впечатленията, защото бързо ще отшумят, а скоро няма да се прибирам. През целия си триседмичен престой така и не почнах да го пиша, почнах на летището във Вашингтон на връщане, обаче като ме извикаха да се качвам в самолета, остана недовършен и не съм го пипвала от тогава – доста несериозно се проявявам. Всъщност – нарушавам обещанията, които давам на най-близкия си човек – мен! Пролетният семестър свърши – с едно А, А- и C+ за мен (напредък и огромен спад едновременно). Поне завързах успеха над Б, но съм силно разочарована от третата оценка. Оказва се, че аз съм голяма оценкаджийка – мн се ядосвам, ако нямам 6. Науката в този ODU все още не ми носи много голямо удовлетворение. Не знам защо така, но никoй от преподавателите не ме впечатлява особено – нито са много харизматични, нито с кой знае какъв интересен опит, нито пък са добри оратори. Има две изключения – John Ford и Donald McNatt (и при двамата имам A). Ха! Това обяснява незадоволителния ми (за мен) успех – другите преподаватели не ме мотивират като не ме впечатляват особено. Хммм, добра идея – да обвинявма другите Преоткрих фотографията като хоби – тя винаги ми е харесвала, ама наскоро осъзнах че МНОГО ми харесва и доста ме бива, някои мои снимки са като картини, колкото и нескромно да звучи. Миналия weekend ходих с родителите ми в Monticello – резиденцията на Tomas Jefferson, спахме в Charlottesville и на другия ден посетихме Petersburg – вторият по големина град във Вирджиния, където се провеждали битки по време на гражданската война мисля. Monticello беше невероятно – сред гората, с природа като в Бг, с малки криволичещи пътища (доста къси, за съжаление) като в Бг, почувствах се все едно съм в родината си. Джеферсън е бил всичколог, интересувал се е от какво ли не и е събирал растения от цял свят – имаше много цветя, които срещаме и по нашите земи, както и една огромна липа. Бил е и самоук архитект (!) и сам си е проектирал именитето. Умрял е в огромни дългове, което ми се стори интересно при положение, че е бил толкова богат и се зачудих хазарт ли е проиграл, но се оказа, че обществената дейност на времето е било скъпо удоволствие – политиците и говорителите трябвало да си покриват сами всички разноски, а той е бил изявена публична личност. Така че – било е заради добруването на обществото. Само дето, децата му после не са добрували, но пък така им е направил услугата да не се разглезват от разкош, или лошата шега, след като вече са разглезени, да трябва да мизерстват. Charlottesville пък е студентско градче, с University of Virginia (UVA) в него, построен от Джеферсън. Много приятно, напомнящо Европа, градче с централна уличка като в Пловдив. Хапнахме джелато (gelato) и това е новият ми любим сладолед – лек, вкусен, чудесен! От Питърсбург съм разочарована – беше доста пуст и грозен, двата музея, които посетихме, бяха почти празни. Във втория една нафукана бабка ни развеждаше из къщата на някакъв богаташ навремето и ни просвещаваше колко бил богат и голям. Ние с мъйка не издържахме и взехме да се чудим като е бил толкова заможен, с какво е допринесъл тогава? Братя Георгиеви като са били заможни, са вдигнали внушителния Софийски университет, за който и до днес съм им благодарна. Накрая й го зададох това въпросче на бабето, ама тя се запъна, че не ми разбира акцента (!) – аз нейния отвратителен акцент как го издържах? Така че не се разбра много много какво са направили. Последно в обиколката ни беше едно гробище, в което имаше някаква стара англиканска църква със страшно красиви стъклени изображения вместо прозорци – нещо като икони бяха, но нарисувани на прозорците, не знам как се казва това, но е внушително – светят няправо от слънцето.

И през двата дена времето беше страхотно, много ми хареса тази мини екскурзийка. Правих и много снимки, естествено, това вече си е традиция. Надявам се скоро пак да се разходим до някъде, предстои ни Thousand Islands, Канада и Вашингтон пак, а пък и имаме сезонни пропуски за Bush Gardens така че и там имаме да ходим порядъчно често.

- Мамо, пикае ми се.

- Добре, аз какво да направя, да се изпикая вместо теб?

Чудна домашна сценка

P.S. Обаче тази досадна индийка продължава да идва и да досажда и да си тананика и да ми задига работата, не знам как ще се сдържа да не я удуша. Няма ли си работа, че само идва да ни виси на главите? От друга страна на неин фон контрастира колко мързелива и невършеща работа е афганистанката, няма да е зле и тя да завърши по-скоро и да изчезне. Няма ли да наемат някой нормален (освен мен, че ми е самотно в нормалността)

Пее си индийски мелодийки пред нас – неиндийците, които си работим тихо и кротко и искаме спокойствие.

Всеки път идва да те прегръща и ароматно те осведомява какво е готвила.

Като не разбира гледа тъпо, вместо да зададе въпрос.

След като вече не е назначена тук на работа, тя продължава да идва всеки ден и да виси на главите ни и да се опитва да ми върши работата, като най-нагло представя мои идеи за нейни и си пъха носа, където не й е работата! Иначе идва за да си учи уроците тук и да ни приватизира химикалките.

Произнася W като В.

Информира ме коя пъпка не й минала от колко време.

Мазни се постоянно на шефката ми, на която по принцип аз съм й любимката.

Трябва ми стратегия за елиминирането й, нищо че тя завършва следващия семестър!

В същото време обаче, въпреки че съм в богата страна, с пребогат университет, аз самата умирам от студ. Умът ми не го побира кой решава, че температура от 63 градуса по Фаренхайт е добре за стая през лятото – сезон, в който всички сме едва облечени, заради жегата навън. Климатикът в часа ми по Статистика например винаги поддържа температура, сходна с тази във фризера. И ми докара такава настинка, че едвам се излекувах след седмица и половина.

Ама не си мислете, че не се обличам и сама съм си виновна – напротив, бях с връхна дреха и яке, никога не си позволявам боси крака и въпреки това студът е непоносим и пак прониква в теб. Редовно ми измръзват пръстите и вече ми се повдига само при мисълта да влезна в колежа. Силно затрудняват избора ми на облекло сутрин – каквото и да сложа навън завирам, а вътре зънзикам. Аман! Тия американци да не са ескимоси?!?!

Цялата сутрин работих в офиса на декана, но понеже нямаше кой знае колко много работа, си оправях записките от лекциите по ИМК (интегрирани маркетингови комуникации). Както и предполагах, това е един от най-интересните ми предмети този семестър. Конкурира се с Marketing Strategy & Planning, което по име излгежда изключително скучно и сухарско, но слава богу не е, мисля благодарение на преподавателя. Той е много отворен за други култури и благодарение на него американските студенти гледат на мен като на скъпоценност, понеже той промотира интернационалните студенти като находка. Иначе обикновенно се чувствам малко неудобно заради акцента си, особено като си припомня как снизходителни ние във ФЖМК гледахме на чуждестранните студенти. Въпреки че от ден на ден почвам да се уверявам, че да се подценявам е безпочвено, тъй като американските ми „събратя“ често не могат да вържат едно свястно изказване, а в повечето случаи беъщолевят колкото да запълнят празното пространсво. По този върпос смятам като финландците – ако не можеш да подобриш тишината, не я разваляй.

Та на обяд имаше първа среща наофицерите в The FOREIGNERS. Почвам лека полека да встъпвам в длъжност. За съжаление идиеца, с който трябва да работя съвместно, е голям борсук. Ама го спипах, че защото го е срам, а не защото храни лоши чувства към мен.

След срещата се върнах да си доработя в офиса, връчиха ми да лепя етикетчета с адреси върху брошури за изпращане. Отидох в стаята за срещи, че е по-широко, пуснах си mp3-player-а и се отдадох на мисли и идеи, докато лепях механично. Хрумна ми какъв плакат да направя за FOREIGNERS за мероприятието в четвъртък.

Между 5 и 7 четох, а в 7 ми позна лекцията по ИМК. Интересна беше, а и ни пускаха забавни рекламки. Най ми хареса обаче накрая, когато трябваше да измислим реклама и нашата беше единствената, която се разкодира точно така, както я кодирахме. То май няма нужда много да говоря в множествено число, защотот криейтивът беше изцяло мой, така че излезнах от стаята след края на класа с погалено его.

Накрая се чухме с Дани по телефона за лека нощ и сега е време да си лягам, защото утре няма да мога да се събудя. Надявам се да не забравя да добавя каква точно беше рекламата