Sorry

Sorry che pak zacheznah, ama taka se sluchi. Iskah samo da spodelq poukata, koqto izvlekoh ot filma Avatar – che horata sa prekaleno agresivni i tova shte ni pogubi. Spored Neno pyk poslanieto e, che trabva da opazvame planetata si, inache shte ni spoleti neshtastie. Koj spored vas e pravi?

След дълго затишие

Ехееееей, не съм умряла! Всичко е наред, нямам здравословни проблеми, или поне не знам за тях. Доказах, че няма как да се пристрастя към блогването, а? Пристрастих се обаче към друго – към Bridget Jones, гледам непрестанно и двата филма, прочетох и двете книги, чудя се дали да не ги мина пак, поръчах си някакъв наръчник как да живееш според Bridget Jones и една друга книга от същата авторка. Писателката има много приятно чувство за хумор, така че се надявам и Cause Celeb да ми хареса. Сега нямам търпение да се появят третата книга и филм, така поне се шуми в Интернет пространството – действието щяло да се развива 10 години по-късно, Бриджет щяла да има дете от Daniel Clever и да живее с Mark Darcy в LA. Това за детето от Daniel хич не ми се нрави, ама явно се чудят как да вкарат пак Hugh Grant в сценария, не че се оплаквам, ама като играе злодей не ми е толкова симпатичен вече. Нямам търпение да излезе продължението, как ли ще издържа до тогава? Един специален поздрав по случая:

Иначе какво стана досега при мен? Зимата си ходих в БГ, исках да си водя дневник с впечатленията, защото бързо ще отшумят, а скоро няма да се прибирам. През целия си триседмичен престой така и не почнах да го пиша, почнах на летището във Вашингтон на връщане, обаче като ме извикаха да се качвам в самолета, остана недовършен и не съм го пипвала от тогава – доста несериозно се проявявам. Всъщност – нарушавам обещанията, които давам на най-близкия си човек – мен! Пролетният семестър свърши – с едно А, А- и C+ за мен (напредък и огромен спад едновременно). Поне завързах успеха над Б, но съм силно разочарована от третата оценка. Оказва се, че аз съм голяма оценкаджийка – мн се ядосвам, ако нямам 6. Науката в този ODU все още не ми носи много голямо удовлетворение. Не знам защо така, но никoй от преподавателите не ме впечатлява особено – нито са много харизматични, нито с кой знае какъв интересен опит, нито пък са добри оратори. Има две изключения – John Ford и Donald McNatt (и при двамата имам A). Ха! Това обяснява незадоволителния ми (за мен) успех – другите преподаватели не ме мотивират като не ме впечатляват особено. Хммм, добра идея – да обвинявма другите Преоткрих фотографията като хоби – тя винаги ми е харесвала, ама наскоро осъзнах че МНОГО ми харесва и доста ме бива, някои мои снимки са като картини, колкото и нескромно да звучи. Миналия weekend ходих с родителите ми в Monticello – резиденцията на Tomas Jefferson, спахме в Charlottesville и на другия ден посетихме Petersburg – вторият по големина град във Вирджиния, където се провеждали битки по време на гражданската война мисля. Monticello беше невероятно – сред гората, с природа като в Бг, с малки криволичещи пътища (доста къси, за съжаление) като в Бг, почувствах се все едно съм в родината си. Джеферсън е бил всичколог, интересувал се е от какво ли не и е събирал растения от цял свят – имаше много цветя, които срещаме и по нашите земи, както и една огромна липа. Бил е и самоук архитект (!) и сам си е проектирал именитето. Умрял е в огромни дългове, което ми се стори интересно при положение, че е бил толкова богат и се зачудих хазарт ли е проиграл, но се оказа, че обществената дейност на времето е било скъпо удоволствие – политиците и говорителите трябвало да си покриват сами всички разноски, а той е бил изявена публична личност. Така че – било е заради добруването на обществото. Само дето, децата му после не са добрували, но пък така им е направил услугата да не се разглезват от разкош, или лошата шега, след като вече са разглезени, да трябва да мизерстват. Charlottesville пък е студентско градче, с University of Virginia (UVA) в него, построен от Джеферсън. Много приятно, напомнящо Европа, градче с централна уличка като в Пловдив. Хапнахме джелато (gelato) и това е новият ми любим сладолед – лек, вкусен, чудесен! От Питърсбург съм разочарована – беше доста пуст и грозен, двата музея, които посетихме, бяха почти празни. Във втория една нафукана бабка ни развеждаше из къщата на някакъв богаташ навремето и ни просвещаваше колко бил богат и голям. Ние с мъйка не издържахме и взехме да се чудим като е бил толкова заможен, с какво е допринесъл тогава? Братя Георгиеви като са били заможни, са вдигнали внушителния Софийски университет, за който и до днес съм им благодарна. Накрая й го зададох това въпросче на бабето, ама тя се запъна, че не ми разбира акцента (!) – аз нейния отвратителен акцент как го издържах? Така че не се разбра много много какво са направили. Последно в обиколката ни беше едно гробище, в което имаше някаква стара англиканска църква със страшно красиви стъклени изображения вместо прозорци – нещо като икони бяха, но нарисувани на прозорците, не знам как се казва това, но е внушително – светят няправо от слънцето.

И през двата дена времето беше страхотно, много ми хареса тази мини екскурзийка. Правих и много снимки, естествено, това вече си е традиция. Надявам се скоро пак да се разходим до някъде, предстои ни Thousand Islands, Канада и Вашингтон пак, а пък и имаме сезонни пропуски за Bush Gardens така че и там имаме да ходим порядъчно често.

Ехооо

Блог активновст

Обаче активността ми е покъртителна, ако очаквате през ден да поствам интересни случки, май ще си останете с чакането. Напоследък имах поне няколко идеи за постове, които така и не осъществих и вече са ми изфирясали от главата. Пак доказателство, че отлаганата работа е несвършена работа… Ама просто не намирам време от учебна и работна дейност, а последните ми материали са писани в работно време, когато нямаше нищо за вършене и умирах от скука. Т.е. – надявайте се за повече такива дни, за да ме четете, хехе

Да превърнеш негативите в позитиви

Днес си припомних една ситуация от миналата година, когато работих лятото в един ресторант като сервитьорка. Имах една колежка голяма хиена, която от алчност и нахалство стигна до пълната безочливост да заговори една от моите маси и да почне да ги убеждава колко лоша сервитьорка съм била и те естествено поискали да ги прехвърлят на нея и се отказаха от мен. Добре. На следващия ден бях при масите си през 5 минути да ги питам имат ли нужда от нещо, не ги оставях грам на свобода, за да не може онази „доброжелателка“ да ми ги окупира. Какво беше учудването ми обаче, че бакшишите, които ми остави абсолютно всяка една маса, бяха поне 2 или 3 пъти по-високи от обикновено. Разведриха ми и деня, и настроението. Напълно се излекувах от вчерашното нанесено поражение. Накрая на деня отидох при въпросната ми колежка и й казах: „Благодаря ти, ти ме направи по-добра сервитьорка.“ Тя естесвено се изяде от яд. А аз бях хипер доволна от себе си – че излезнах победител в ситуацията – без да я наклеветявам пред шефа, а и с позитиви за мен самата. Дано успявам да намирам такива добри решения и занапред.

No words

Днес нямам думи, утре ще пиша… ако намеря сили и време

Lesson of the day

Ако ще ти дупчат и двете ръце (за да ти вземат кръв примерно), не слагай блуза с бели ръкави!

Изстрадана поука и от майка – не бъди с впити ръкави, ако ще те ваксинират.

My work

Работата ми харесва – доста ни глезят с хранителни „остатъци“ от какви ли не събития, а и като студентка мога да посещавам мероприятията на бизнес клуба безплатно, а те са добра арена за намиране на бъдещи работодатели )))

Лекция в американски университет

Днес честно казано се потресох. Досега някакси издържах на дразненията, но днес бяха прекалено много – първо на тази пред мен й се разкриваше целия задник… ще сънувам сигурно голи кошмари. После тоя до мен реши да си гризе ноктите, от което ми се повдига неимоверно и всичко ми се обръща. Само че като закрих гледката му с ръка, той започна да издава звук на гризене на нокти, от който можеш да настръхнеш. Мнозинството млади учащи се американци са облечени като размъкнати чували, но все е постижение, че имат дънки. Има и такива с анцузи, с които човек (нормален или поне с естетически вкус) би го било срам да носи даже вкъщи, за да не би съседите да го мярнат случайно. Много ме впачатлява и навика им да сядат по земята като бездомни. Дали наистина при тях е толкова чисто, че е все едно да седнеш в канапе или нямат елементарни познания за хигиена и разпространение на бактерии?

Край, следващия път сядам на първия чин, за да мога да виждам само учителя и да не се разсейвам от досадни след-пуберикански американци!

Ориентация

Днес бях на първата си ориентация в университета. Толкова съм изморена в момента, че не мога даже да слушам повече никой, нито да запомням какво ми казва. Да пиша мога Преобладаващите чуждестранни студенти бяха индийци, не съм расистка уж, ама си мислех, че съм избягала от циганите. Не че нещо, с един двама си поговорихме и бяха готини. Слава богу в групата ми имаше един турчин (всичко други бяха индийци и една мароканка), така че имаше един съсед, дето да ме разбира. Да видим утре как ще е – първият ми работен ден.