Избори

На миналите избори бях във Финландия (подсмърч) и се шегувахме с Анжелито, че той би гласувал за Буш, защото вярва, че всеки има право на втори шанс. Тогава не съм и подозирала, че 4 години по-късно ще съм в страната, в която гласуват. Не съм и подозирала, че ще съм още студентка, а не преуспяваща бизнес дама или просто по пътя на страхотната си кариера

P.S. Обаче тази досадна индийка продължава да идва и да досажда и да си тананика и да ми задига работата, не знам как ще се сдържа да не я удуша. Няма ли си работа, че само идва да ни виси на главите? От друга страна на неин фон контрастира колко мързелива и невършеща работа е афганистанката, няма да е зле и тя да завърши по-скоро и да изчезне. Няма ли да наемат някой нормален (освен мен, че ми е самотно в нормалността)

Плодове и зеленчуци

Това са едни доста странни неща тук в Америка. Първо, че не се развалят с месеци, стоят си свежи и запазени. Вкусът им е неузнаваем, за това пък и цените им са надути. Местните не ги познават особено. Като питах един познат дали яде плодове и зеленчуци, той каза – Дааа, вчера хапнах краставица… това нали беше плод…

Днес бях свидетел как един човек си соли динята, но това не било изключение, а нещо съвсем нормално за тях. Да си помислим, че американците са отворени за алтернативни вкусове, не би било най-удачно – например те много се погнусяват като чуят от какво сме направила таратора. Досега резултат все е бил „Угх, в киселото мляко се слагат само плодове“.

А майка каза, че мексиканците пък ядали ябълки със сол и даже лют сос… хора и вкусове всякакви. Но идеята ми беше друга.

Мъчно ми е с какви боклуци се тъпче редовия гражданин на „най-великата страна“. Въпреки че съм сигурна, че има и неколцина, които се хранят с хубава храна, но те са отбрани. А и статутът им не е лесно постижим. Както Смирненски беше казал – Два свята, единият – излишен.

Стажът

Чета в момента как Марк Твен препоръчва на един свой приятел да си предложи труда безплатно в компанията, в която много иска да работи, да се труди усилено даже и без надница и му гарантира, че те ще го назначат и започнат да му плащат. А ако не те – то другите работодатели ще се избиват за него. Така и станало (Само дето самият Марк Твен никак не искал да се ползва от съвета си и си стоял безработен).

Това всъщност не е ли прототипа на стажа – неплатения стаж – отиваш да работиш в някоя фирма срещу смешно или липсващо заплащане, даваш най-доброто от себе си и те ако те харесат, те назначават. В стажа виждам и 2 други хубави неща: Първо, освен че фирмата се ползва известно време от безплатния ти труд, ти имаш време спокойно да отсъдиш дали тя ти харесва или не, дали искаш да останеш в нея въобще. За съжаление на този експеримент нямаш право много пъти. Даже може и да е само веднъж – преди да си се влял в трудовите редици, защото ако напуснеш редовната си работа, за да стажуваш и да оценяваш бъдещия си работодател, какво става в случай, че не ти хареса? Моментално напускаш и ставаш безработен (поне докато си намериш отново работа) или се задържаш малко на новото място докато намериш друго и така освейваш CV-то си с гледка, недолюбвана от HR-ите?

Второ, ако от фирмата много те харесат, могат и да създадат позиция за теб, ако в момента няма свободна. А и може да те сложат на по-висока длъжност, ако видят, че много разбираш от нещата (мечтите, те умират последни). Ако в крайна сметка така и няма как да те назначат, поне си създаваш връзки (под което имам предвид познанство) с мениджърите и по-късно можеш да им звъннеш с въпроса „Абе търсите ли нови хора?“ Общо взето стажът се оказва една добра школовка – както за кандидата, който се калява в работната етикеция, така и за фирмата, която оглежда младите кандидат-специалисти, без още да се обвързва договорно с тях. Е, за фирмата има малко повече ядове покрай обучението на новобранците и изкореняването на вредните им навици (ако са работили преди), но пък лесно може да се оттърват от кандидат, който е добър на пръв поглед, но не и на последващ.

Щастие/ Удовлетвореност

Стигнах до една проста истина – ако не си доволен от живота си в момента, няма да бъдеш доволен и вбъдеще. Какво имам предивид – естествено всеки (по-амбициозен) човек си има голямата цел, която гони и чието постижение смята, че ще го направи щастлив. Но дали е така – ако в момента – по средата на пътя, той е просто едно мрънкало, дали като постигне желанието си характерът му по чудо ще се промени и няма да намери за какво друго да мрънка? Това, че по средата на пътя той е нещастен означава единствено, че не се е научил да се радва на малките неща от живота. А дали такъв човек ще успее да се зарадва и на големите? Едва ли. Тъй че, научете се да се радвате на малките неща, за да харесвате живота си тук и сега, пък целите и постиженията няма да избягат.