Ентусиазъм и заплащане

Признавам си, че стажът малко повиши мнението ми за България, живота тук и даже евентуално завръщане един ден. Обаче дойде мига, в който ми „платиха“ за труда. Може би щеше да е по-добре да е неплатен стаж, защото със сумата, която получих, не знам да плача ли или да се смея. Честно казано ми припомни миговете, когато работех в ТЛ и където за 9 месеца заплатата ми не се помръдна на йота, HR мениджърът дори не ме включваше в изследванията на персонала (вероятно защото бях в административния отдел и тези от администрацията не са хора/служители). Нямаше нито коледен бонус, нито нищо! Но то аз съм си виновна – че съм търпяла такива условия, че не съм напуснала, ама моментално, че се оставих да стоя в една отровна атмосфера и да ми мачкат самочувствието, нещо от което още чистя остатъци. Та мили дами и господа, за съжаление ще ви кажа „Чао“ – поне докато се научите да цените и заплащате човешкия труд, въобще хората, и да не се отнасяте с тях все едно с трохите, които им подмятате, им правите голяма услуга. Или пък ако започна собствен бизнес

Всъщност, не се оплаквам от заплащането на стажа, все пак наистина можеше и да няма такова, то ми покрива поне обедите. Просто страшно ми напомни за гадните мигове в ТЛ, а възприемах фирмата като нейна пълна противоположност.

Mad

Пак съм ядосана на господичното, с който живея в момента… Днес трябваше да разтребваме къщата, защото родителите ми пристигат вечерта, а все нямахме време да го направим по-рано. Той обаче днес е на тим-билдинг и то не с кой да е, а с печатната агенция, която им прави рекламните материали. Разбираш ли, не с колеги, не с клиенти, ами с печатницата?!? Безобразието се разпростря до там, че вместо да се прибере в 4, както беше обещал, до той дори не ми позвъни да каже, че ще закъснее. Трябваше аз да го потърся в 8, за да получа веселото обяснение „Ами ще закъснеем, хехе“. Много весело, ама аз ще яхна метлата скоро – аз трябваше да си стоя вкъщи, да готвя, да пера, да чистя, да разтребвам и накрая да съм весела и доволна, че той не се е включил по никакъв начин!!!

Гневно

Гаджето ми лази по нервите – пращам му да види една моя презентация, а неговият коментар е „можеше и да е доста по-подробна“. И това не е единичен случай – като му пратих да ми погледне есето, с което кандидатствах за MBA, отговорът му беше „Личи си, че си му отделила много време“. Въпросът ми е защо когато очаквам нормален коемнтар от рода на „харесва ми, не ми харесва, добре е, не е добре“ получавам тези странни изречения???

Според мен или не ме разбира (което е по-вероятно, защото аз съм от по-добрата порода ) или го е страх да ми направи добра оценка, за да не падне неговото реноме. Само че то така пада (в очите ми) още повече. На всичко отгоре винаги много се сърди аз ако не го поущря или не кажа добра дума за нещо, което е направил той. А аз защо нямам право на същото? Много е чувствителен като се отнася до неговите неща, но относно мойте проявява забележителна твърдост.

Бясна съм му

Голяма работа

Попаднах на страница на бивш колега от Софийския университет и се оказва, че е станал „известен“ – има някакви литературни публикации, разни критики, всичките написани на доста висок и понякога неразбираем стил . Прибавих го в листата си с приятели във Фейсбук и се свързах с него от любопитство да го питам какво става с него, а и да си възстановим контакта, тъй като откакто съм в САЩ загубвам координати на много познати. Той ми отвърна лаконично да се запозная с делата му от фен-страницата му! Еха, това се нарича ЗВЕЗДА!

I’m No Latino

Това е и моят лайт-мотив в Америка – I’m no latino, бе! Някак си хората тук са по-склонни да ме заговарят на испански, отколкото на английски, колкото и да си разнообразяватм косата с по-светли кичури. Може би трябва да си го лепна на челото. Ха, би било забавно да ходя с такава тениска, примерно, или да е бродирано на седалищната част на дънките ми.