Първи впечатления от България

Моля хората със слаби нерви или лесно разтуптяващо се сърце, или просто които живеят в България, да не четат следващите редове. Този текст е по-скоро за тези, които се двуомят дали да се завърнат в бащиния град (родинатa), а разсъдъкът им е позамъглен от няколко годинки странсване в чужбина.

Пушене
Ако сте непушач в България, вероятността да хванете рак на белите дробове е правопропорционална на желанието ви да се социализирате – 98% от приятелите ви, а и всички останали хора, които срещате по пътя си, пушат. Като комини. Спасение от цигарения дим няма – нито в рестроранта, кафенето, бара, дискотеката, нито на спирката, улицата, кръстовището със светофара. Може да поседнете на някоя пейка в парка с радостната надежда да вдишате глътка чист въздух, ала веднага ще се намери някой чичко до вас, който да палне цигарка. В тази държава продавачите и производителите на тютюневи изделия сигурно правят тонове пари, а докторите не сколасват да обслужат пациентите си.

Тормоза на абитуриентите
Попаднах в месеца, за който наскоро завършилите училище си припомнят с умиление, а всички останали – с досада и дори страх. Месец май, месецът на абитуриентите. За терора над обикновените хорица празнуващите са се въоражили освен с обичайните клаксони и със съдийски свирки. И понеже цялата тази дандания пак не им стига да бъдат забелязани, крещят неистово и до изпадане в несвяст. Знаем, че в днешно време училищата не учат децата на много, но поне на едно са ги научили – да броят до 12. В това няма софиянец, който да не се е убедил лично.
Скромността отдавна не е характерна черта на българина. Това може да се види много изразително от абитуриентите – всички са намахани, арогантни, себични и надути. Това е техният ден (а вече били и по два), когато целият свят няма право на спокойствие – няма и правила, ама за тях – минава се на червено, подават се от колите (нещо напълно забранено според пътния закон), надуват уредбата до дупка и карат с бясна скорост.
Всички вече бивши ученици са издокарани като Дон Корлеоне, а дамите им са в съзвучие с темата. Пият уиски от плоска бутилка или направо стъклени чаши от покрива на колата и ходят все едно са най-малкото министри или милионери. Най-забавното е, че костюмчетата им за хилядарки и лъскавите коли под наем са осигурени от родителите им, които вероятно цяла година са опъвали, за да спестят необходимата сума, а чедата им са се надули все едно са се родили със златна дранкулка и да демонстрират заможност е топ задължението им в живота.
Честно казано бих изтърпяла всичко описано по-горе, за да се порадват децата на завършването си, само че ако беше един ден в годината, а не цял месец. Няколкото седмици блокиране на движението и продухване на тъпанчетата ми идва малко в повече.

Тоалетни
Вие сте ревностен практикант на безопасния секс? Правите го с по два презерватива? Няма да ви стигне, за да се опазите от всевъзможните зарази на пикочно-половата система. Трябва и да спрете да посещавата обществени тоалетни. Миризмата и външния вид ги пренебрегвам, защото някак си с това сме си свикнали. Но всяко облекчаване в такава тоалетна може да ви струва после скъпо и прескъпо в доктори, гинеколози, уролози, изследвания и лечения.

Градски транспорт
Единственото подобрение в градския транспорт е, че блъсканиците в него като че ли ми се струват по-малко. Причината за това обаче е, че народът масово е емигрирал, а не е заслуга на Столичната компания по градски транспорт. Удивявам се на това как някои рейсове още се движат – като например чавдарките. Като влезнеш да се возиш в тях забравяш всички грижи, проблеми и мисли – просто не можеш да ги чуеш, в главата ти ехти само едно „бррррр“. А вечерно време лампите вътре не светят (то и по улиците светещите са рядкост) явно с цел да ви настроят по-романтично за прибирането вкъщи.

Любезност
К’во? Тая дума не я разбираме. Докато не е изстинала темата за градския транспорт, да ви пресъздам сценка в 204 (автобус, пътуващ до Дружба 2):
„- Госпожо, лошо ли ви е?
- А?
- Лошо ли ви е, за да ви отстъпя да седнете?
- Абе я не ме занимавай, да ти е… м….!!!“
Удивени погледи. Сами си направете изводите.

Обслужващ персонал
Обслужващияте персонал често няма униформа, но рядко част от нея не е намусената физиономия. Българите са хора благородници, труда не ги прави щастливи – проклинат съдбата, че са се родили в „тази скапана държава“, а не в някой испански дворец, където по цял ден да си клатят краката. А клиентите – това са тези досадни дребни същества, чиято единствена цел е да им напомнят тежката им участ.

Гиганти и простаци

Неделя летя за българия и това ме наведе на мисълта, че напускам страната на гигантите, за да отида в страната на простаците. Естествено това са художествени преувеличения, но те обощават не много зле някои тендеции.

Днес докато чаках пред един офис излезна групичка от лелки, които май ги обучаваха за административна служба, на които задниците им се тътреха 5 минути след тях. Първата ми мисъл беше дали не са се отправили към сесия на „Weight Watchers“. Ако в България образът на лелката зад гишето е раздразнена госпожа на средна възраст и с очила, тук в Щатите е малко по-различен – ОГРОМНА лелка, полюляваща се докато ходи от собствената си тежест, в 80% от случаите черна.

Обаче заприличвам малко на присмял се хърбел на щърбел, защото в родината си, към която съм се отправила, пък да не е по-добре? Може да няма толкова много огромни хора, но пък има доста по-огромни простаци и гамени. Не знам дали нещата са съпоставими, но мен определено второто повече ме дразни. Може ли един 17-годишен гей, който току-що се е саморповъзгласил за „звезда“ да бие и псува репортерка на „Сигнално жълто“ (и то е едно чисто и спретнато предаване), а публиката да гледа и да казва „Браво на момчето, малко и беше боя“. И това е само един малък пример, не ми се изброяват хилядите други, пуснете си радио или ТВ за пет минути и ще се напълните с образци.

Може да си кажете че нямам угодия – ами така е, не може ли някъде нещата да са перфектни във всяко отношения? Знам, че не може, ама това не пречи да изтъкваме недостатъците в борбата си с (или бягството от) тях.