След дълго затишие

Ехееееей, не съм умряла! Всичко е наред, нямам здравословни проблеми, или поне не знам за тях. Доказах, че няма как да се пристрастя към блогването, а? Пристрастих се обаче към друго – към Bridget Jones, гледам непрестанно и двата филма, прочетох и двете книги, чудя се дали да не ги мина пак, поръчах си някакъв наръчник как да живееш според Bridget Jones и една друга книга от същата авторка. Писателката има много приятно чувство за хумор, така че се надявам и Cause Celeb да ми хареса. Сега нямам търпение да се появят третата книга и филм, така поне се шуми в Интернет пространството – действието щяло да се развива 10 години по-късно, Бриджет щяла да има дете от Daniel Clever и да живее с Mark Darcy в LA. Това за детето от Daniel хич не ми се нрави, ама явно се чудят как да вкарат пак Hugh Grant в сценария, не че се оплаквам, ама като играе злодей не ми е толкова симпатичен вече. Нямам търпение да излезе продължението, как ли ще издържа до тогава? Един специален поздрав по случая:

Иначе какво стана досега при мен? Зимата си ходих в БГ, исках да си водя дневник с впечатленията, защото бързо ще отшумят, а скоро няма да се прибирам. През целия си триседмичен престой така и не почнах да го пиша, почнах на летището във Вашингтон на връщане, обаче като ме извикаха да се качвам в самолета, остана недовършен и не съм го пипвала от тогава – доста несериозно се проявявам. Всъщност – нарушавам обещанията, които давам на най-близкия си човек – мен! Пролетният семестър свърши – с едно А, А- и C+ за мен (напредък и огромен спад едновременно). Поне завързах успеха над Б, но съм силно разочарована от третата оценка. Оказва се, че аз съм голяма оценкаджийка – мн се ядосвам, ако нямам 6. Науката в този ODU все още не ми носи много голямо удовлетворение. Не знам защо така, но никoй от преподавателите не ме впечатлява особено – нито са много харизматични, нито с кой знае какъв интересен опит, нито пък са добри оратори. Има две изключения – John Ford и Donald McNatt (и при двамата имам A). Ха! Това обяснява незадоволителния ми (за мен) успех – другите преподаватели не ме мотивират като не ме впечатляват особено. Хммм, добра идея – да обвинявма другите Преоткрих фотографията като хоби – тя винаги ми е харесвала, ама наскоро осъзнах че МНОГО ми харесва и доста ме бива, някои мои снимки са като картини, колкото и нескромно да звучи. Миналия weekend ходих с родителите ми в Monticello – резиденцията на Tomas Jefferson, спахме в Charlottesville и на другия ден посетихме Petersburg – вторият по големина град във Вирджиния, където се провеждали битки по време на гражданската война мисля. Monticello беше невероятно – сред гората, с природа като в Бг, с малки криволичещи пътища (доста къси, за съжаление) като в Бг, почувствах се все едно съм в родината си. Джеферсън е бил всичколог, интересувал се е от какво ли не и е събирал растения от цял свят – имаше много цветя, които срещаме и по нашите земи, както и една огромна липа. Бил е и самоук архитект (!) и сам си е проектирал именитето. Умрял е в огромни дългове, което ми се стори интересно при положение, че е бил толкова богат и се зачудих хазарт ли е проиграл, но се оказа, че обществената дейност на времето е било скъпо удоволствие – политиците и говорителите трябвало да си покриват сами всички разноски, а той е бил изявена публична личност. Така че – било е заради добруването на обществото. Само дето, децата му после не са добрували, но пък така им е направил услугата да не се разглезват от разкош, или лошата шега, след като вече са разглезени, да трябва да мизерстват. Charlottesville пък е студентско градче, с University of Virginia (UVA) в него, построен от Джеферсън. Много приятно, напомнящо Европа, градче с централна уличка като в Пловдив. Хапнахме джелато (gelato) и това е новият ми любим сладолед – лек, вкусен, чудесен! От Питърсбург съм разочарована – беше доста пуст и грозен, двата музея, които посетихме, бяха почти празни. Във втория една нафукана бабка ни развеждаше из къщата на някакъв богаташ навремето и ни просвещаваше колко бил богат и голям. Ние с мъйка не издържахме и взехме да се чудим като е бил толкова заможен, с какво е допринесъл тогава? Братя Георгиеви като са били заможни, са вдигнали внушителния Софийски университет, за който и до днес съм им благодарна. Накрая й го зададох това въпросче на бабето, ама тя се запъна, че не ми разбира акцента (!) – аз нейния отвратителен акцент как го издържах? Така че не се разбра много много какво са направили. Последно в обиколката ни беше едно гробище, в което имаше някаква стара англиканска църква със страшно красиви стъклени изображения вместо прозорци – нещо като икони бяха, но нарисувани на прозорците, не знам как се казва това, но е внушително – светят няправо от слънцето.

И през двата дена времето беше страхотно, много ми хареса тази мини екскурзийка. Правих и много снимки, естествено, това вече си е традиция. Надявам се скоро пак да се разходим до някъде, предстои ни Thousand Islands, Канада и Вашингтон пак, а пък и имаме сезонни пропуски за Bush Gardens така че и там имаме да ходим порядъчно често.