Първи ден от седмица втора

Започна и втория ми семестър в университета. Днешния ден беше страхотен. Имаше по малко от всичко – работа, учене, лекция, реализиране на идея, социализиране, участие в организация, даже и малко флиртуване (съвесем невинно).

Цялата сутрин работих в офиса на декана, но понеже нямаше кой знае колко много работа, си оправях записките от лекциите по ИМК (интегрирани маркетингови комуникации). Както и предполагах, това е един от най-интересните ми предмети този семестър. Конкурира се с Marketing Strategy & Planning, което по име излгежда изключително скучно и сухарско, но слава богу не е, мисля благодарение на преподавателя. Той е много отворен за други култури и благодарение на него американските студенти гледат на мен като на скъпоценност, понеже той промотира интернационалните студенти като находка. Иначе обикновенно се чувствам малко неудобно заради акцента си, особено като си припомня как снизходителни ние във ФЖМК гледахме на чуждестранните студенти. Въпреки че от ден на ден почвам да се уверявам, че да се подценявам е безпочвено, тъй като американските ми „събратя“ често не могат да вържат едно свястно изказване, а в повечето случаи беъщолевят колкото да запълнят празното пространсво. По този върпос смятам като финландците – ако не можеш да подобриш тишината, не я разваляй.

Та на обяд имаше първа среща наофицерите в The FOREIGNERS. Почвам лека полека да встъпвам в длъжност. За съжаление идиеца, с който трябва да работя съвместно, е голям борсук. Ама го спипах, че защото го е срам, а не защото храни лоши чувства към мен.

След срещата се върнах да си доработя в офиса, връчиха ми да лепя етикетчета с адреси върху брошури за изпращане. Отидох в стаята за срещи, че е по-широко, пуснах си mp3-player-а и се отдадох на мисли и идеи, докато лепях механично. Хрумна ми какъв плакат да направя за FOREIGNERS за мероприятието в четвъртък.

Между 5 и 7 четох, а в 7 ми позна лекцията по ИМК. Интересна беше, а и ни пускаха забавни рекламки. Най ми хареса обаче накрая, когато трябваше да измислим реклама и нашата беше единствената, която се разкодира точно така, както я кодирахме. То май няма нужда много да говоря в множествено число, защотот криейтивът беше изцяло мой, така че излезнах от стаята след края на класа с погалено его.

Накрая се чухме с Дани по телефона за лека нощ и сега е време да си лягам, защото утре няма да мога да се събудя. Надявам се да не забравя да добавя каква точно беше рекламата

Плодове и зеленчуци

Това са едни доста странни неща тук в Америка. Първо, че не се развалят с месеци, стоят си свежи и запазени. Вкусът им е неузнаваем, за това пък и цените им са надути. Местните не ги познават особено. Като питах един познат дали яде плодове и зеленчуци, той каза – Дааа, вчера хапнах краставица… това нали беше плод…

Днес бях свидетел как един човек си соли динята, но това не било изключение, а нещо съвсем нормално за тях. Да си помислим, че американците са отворени за алтернативни вкусове, не би било най-удачно – например те много се погнусяват като чуят от какво сме направила таратора. Досега резултат все е бил „Угх, в киселото мляко се слагат само плодове“.

А майка каза, че мексиканците пък ядали ябълки със сол и даже лют сос… хора и вкусове всякакви. Но идеята ми беше друга.

Мъчно ми е с какви боклуци се тъпче редовия гражданин на „най-великата страна“. Въпреки че съм сигурна, че има и неколцина, които се хранят с хубава храна, но те са отбрани. А и статутът им не е лесно постижим. Както Смирненски беше казал – Два свята, единият – излишен.