Ентусиазъм и заплащане

Признавам си, че стажът малко повиши мнението ми за България, живота тук и даже евентуално завръщане един ден. Обаче дойде мига, в който ми „платиха“ за труда. Може би щеше да е по-добре да е неплатен стаж, защото със сумата, която получих, не знам да плача ли или да се смея. Честно казано ми припомни миговете, когато работех в ТЛ и където за 9 месеца заплатата ми не се помръдна на йота, HR мениджърът дори не ме включваше в изследванията на персонала (вероятно защото бях в административния отдел и тези от администрацията не са хора/служители). Нямаше нито коледен бонус, нито нищо! Но то аз съм си виновна – че съм търпяла такива условия, че не съм напуснала, ама моментално, че се оставих да стоя в една отровна атмосфера и да ми мачкат самочувствието, нещо от което още чистя остатъци. Та мили дами и господа, за съжаление ще ви кажа „Чао“ – поне докато се научите да цените и заплащате човешкия труд, въобще хората, и да не се отнасяте с тях все едно с трохите, които им подмятате, им правите голяма услуга. Или пък ако започна собствен бизнес

Всъщност, не се оплаквам от заплащането на стажа, все пак наистина можеше и да няма такова, то ми покрива поне обедите. Просто страшно ми напомни за гадните мигове в ТЛ, а възприемах фирмата като нейна пълна противоположност.