Българското ми битуване

Честно казано доста бързо се адаптирах и вече не гледам на околната среда отгоре – както правят обикновено хората, идващи от по-цивилизования свят. Имам чувството, че никога не съм заминавала и всичко си е по старому, тук таме с по някои промени. Задръстванията межд 8 и 9 :30 са непоносими и малка грешка може да ти коства 30-минутно закъснение. Общо взето транспортът ме убива, пътувам час и половина на отиване и толкова на връщане. Тоест 3 часа ми минават в путъване + 9 часа самият стаж = 11 час от деня ми си отиват ей така. Като се прибера имам сили само да вечерям, да измием чиниите, да изгледаме някой филм, който въртят по телевизията и веднага заспиваме, че няма време, а утре пак трябва да се става рано. Донякъде динамичното ежедневие е интересно, но 3-те загубени часа в рейсовете никак не са ми забавни. Добре, че Марк Твен ми прави компания, а преди него го заместваха Ивайло Петров и Бранислав Нушич (и те с техните си автобиографии). Нещо съм се побъркала на тема автобиографии, даже се вдъхнових да напиша и своя. За съжаление обаче, не документирах поечето си остроумни вдъхновения, и вече май са загубени вовеки. Добра поука за мен – винаги да нося със себе си тефтер и химикал и каквото ми хрумне, веднага да го записвам! А най-добре ще е и едно диктофонче да си осигуря

Опа, работното време изтече, до скоро