I Faustine’s Weblog

Пак съм ядосана на господичното, с който живея в момента… Днес трябваше да разтребваме къщата, защото родителите ми пристигат вечерта, а все нямахме време да го направим по-рано. Той обаче днес е на тим-билдинг и то не с кой да е, а с печатната агенция, която им прави рекламните материали. Разбираш ли, не с колеги, не с клиенти, ами с печатницата?!? Безобразието се разпростря до там, че вместо да се прибере в 4, както беше обещал, до той дори не ми позвъни да каже, че ще закъснее. Трябваше аз да го потърся в 8, за да получа веселото обяснение “Ами ще закъснеем, хехе”. Много весело, ама аз ще яхна метлата скоро - аз трябваше да си стоя вкъщи, да готвя, да пера, да чистя, да разтребвам и накрая да съм весела и доволна, че той не се е включил по никакъв начин!!!

Неделя летя за българия и това ме наведе на мисълта, че напускам страната на гигантите, за да отида в страната на простаците. Естествено това са художествени преувеличения, но те обощават не много зле някои тендеции.

Днес докато чаках пред един офис излезна групичка от лелки, които май ги обучаваха за административна служба, на които задниците им се тътреха 5 минути след тях. Първата ми мисъл беше дали не са се отправили към сесия на “Weight Watchers”. Ако в България образът на лелката зад гишето е раздразнена госпожа на средна възраст и с очила, тук в Щатите е малко по-различен - ОГРОМНА лелка, полюляваща се докато ходи от собствената си тежест, в 80% от случаите черна.

Обаче заприличвам малко на присмял се хърбел на щърбел, защото в родината си, към която съм се отправила, пък да не е по-добре? Може да няма толкова много огромни хора, но пък има доста по-огромни простаци и гамени. Не знам дали нещата са съпоставими, но мен определено второто повече ме дразни. Може ли един 17-годишен гей, който току-що се е саморповъзгласил за “звезда” да бие и псува репортерка на “Сигнално жълто” (и то е едно чисто и спретнато предаване), а публиката да гледа и да казва “Браво на момчето, малко и беше боя”. И това е само един малък пример, не ми се изброяват хилядите други, пуснете си радио или ТВ за пет минути и ще се напълните с образци.

Може да си кажете че нямам угодия - ами така е, не може ли някъде нещата да са перфектни във всяко отношения? Знам, че не може, ама това не пречи да  изтъкваме недостатъците в борбата си с (или бягството от) тях.