Гневно

Гаджето ми лази по нервите – пращам му да види една моя презентация, а неговият коментар е „можеше и да е доста по-подробна“. И това не е единичен случай – като му пратих да ми погледне есето, с което кандидатствах за MBA, отговорът му беше „Личи си, че си му отделила много време“. Въпросът ми е защо когато очаквам нормален коемнтар от рода на „харесва ми, не ми харесва, добре е, не е добре“ получавам тези странни изречения???

Според мен или не ме разбира (което е по-вероятно, защото аз съм от по-добрата порода ) или го е страх да ми направи добра оценка, за да не падне неговото реноме. Само че то така пада (в очите ми) още повече. На всичко отгоре винаги много се сърди аз ако не го поущря или не кажа добра дума за нещо, което е направил той. А аз защо нямам право на същото? Много е чувствителен като се отнася до неговите неща, но относно мойте проявява забележителна твърдост.

Бясна съм му

Блог активновст

Обаче активността ми е покъртителна, ако очаквате през ден да поствам интересни случки, май ще си останете с чакането. Напоследък имах поне няколко идеи за постове, които така и не осъществих и вече са ми изфирясали от главата. Пак доказателство, че отлаганата работа е несвършена работа… Ама просто не намирам време от учебна и работна дейност, а последните ми материали са писани в работно време, когато нямаше нищо за вършене и умирах от скука. Т.е. – надявайте се за повече такива дни, за да ме четете, хехе

Странна случка

Седях си аз вчера на работното бюро и тъй като нямах особено много задължения, си бях изкарала учебниците по математика и подгрявах усилено за изпита след 2 часа. По едно време дойде един поляк, който също учи в MBA програмата само че от по-отдавна. На него по принцип ми се струва, че съм му леко антипатична, защото няколкото (малко) пъти когато сме си говорили, все в групички с други хора, на мен ми обръщаше най-малко внимание и не подемаше инициативата ми за разговор. Та той ме помоли да му дам „sticky notes“. Дадох му ги и го питам дали му трябва и химикал. Той поиска, така че му преодстъпих и писалката си. Пак потънах в тайнствения свят на математиката. След няколко секунди той залепи пред погледа ми едно от stichky notes листчетата и изчезна. А на него пишеше телефонния му номер и „Coffee?“

Мразя

Нервни хора.
Албански език.
Английски с индийски акцент.
Албанка, говореща английски с албанкси акцент и нервно по родния си начин… пфуууууу.
Мързлеливи афганистанки.
Мързеливи афганистанки, опитващи се да ми прехвърлят тяхната работа.
Xипер подробни изпити по маркетинг – аз да не съм дошла да ставам зубрачка!?!
Американска храна с транс fat в нея.
Българския „шоубизнес“.
Май това са нещата, които мразя в момента, не можах да ги докарам до 10

Споко бе, не съм расистка, моментно съм афектирана. И това ми е боксовата круша

Виртуални лекции

Имам в момента един виртуален клас, който хич не ми се нрави – ставам събота сутринта в 7 часа, заради него, пътувам 40 минути, за да отида да гледам професора от един телевизионен екран. Имаме по един микрофон за изказване, ако случайно решим да дадем коментар или да отговорим на някой негов въпрос, но почти всеки се притеснява да го прави – камерата се насочва към теб, обикновено нещо няма да проработи, а може и микрофона ти в момента да спи и общо взето 50 % от опитите ти да изкажеш нещо завършват с провал и срам пред целия клас, за това и съвсем спряхме да се опитваме. Днес пък лекцията беше толкова скучна – разказваха ни това, което вече си бяхме прочели старателно в учебника (не разбирам и практитката им защо трябва да прочета предварително материала, който ще ми изнасят в клас?!?) и на няколко пъти имаше моменти, в които едвам се удържах да не заспя. Най-забавното от цялата лекция беше когато накрая и самият лектор почна да се прозява – до такава степен се отегчи и сам себе си.

Най-големият кусур на виртуалните класове е липсата на директен контакт учител-студенти. Ествено, че ще получи повече внимание от мен, ако е пред мен в момента и ако мога да изкажа мнението си/задам въпрос на мига, а не след 30 секундно суетене с микрофона. Освен това, преподавателят е индиец и акцентът му по телевизора става доста по-неразбираем, отколото на живо (веднъж излъчваха лекцията от нашата класна стая и мога да сравня).

Та си мисля, какъв е смисълът да хабя час и половина в път и бензин до тази виртуална зала, като могат да го направят да си го гледам и вкъщи от лаптопа, примерно. Освен това, ако няма да ми каже нищо по-различно от прочетеното в учебника, предпочитам класът да е изцяло онлайн – да си чета сама материята и просто после да се явя на изпита. Тъй като надали ще променят това в скоро време, просто ще избягвам да записвам повече виртуални класове.

Голяма работа

Попаднах на страница на бивш колега от Софийския университет и се оказва, че е станал „известен“ – има някакви литературни публикации, разни критики, всичките написани на доста висок и понякога неразбираем стил . Прибавих го в листата си с приятели във Фейсбук и се свързах с него от любопитство да го питам какво става с него, а и да си възстановим контакта, тъй като откакто съм в САЩ загубвам координати на много познати. Той ми отвърна лаконично да се запозная с делата му от фен-страницата му! Еха, това се нарича ЗВЕЗДА!