I Faustine’s Weblog

И така, завърнах се след творческата си отпуска, освен това току що свърши и пролетната едноседмична ваканция - т.е. времето на вторите начала е.

Първата следваканционна седмица беше доста интересна и запълнена със събития - вчера имаше лекция на brand експерта Debbie Millman, която ме събуди от информационното брандинг затъмнение, в което се бях хвърлила напоследък. А и ме открехна към интересното наблюдение, че социалните сайтове и блоговете са чисто и просто дигиталното продължение на естествения ни инстинкт да се социализираме (тя го нарече “pack mentality, forsing us to be close to each other). Чисто и просто хората вече не прекарват толкова от свободното си време с околните, а предпочитат да си киснат в изолация пред PC-то и компенсират нуждата си от сближаване с други чрез гореспоменатите сайтове.

След лекцията ходихме с Боби да хапнем пица, а след това имаше парти в “Тime” - нещо като бар-дискотека, в центъра на Норфолк, организиран от the F.O.R.E.I.G.N.E.R.S. - студентска организация, не изцяло американизирана и за това доста симпатична за нас, чужденците  Партито беше супер - музиката не беше само хаус, имаше и диско, и даже малко текно, като цяло съм доволна. И ако накрая нямах проблем с акумулатора - трябваше да ми дадат ток, за да запаля, денят щеше да е безупречен. Но явно не може всичко да е перфектно.

Предния ден пък ходих на нещо, което бе наречено “Safety & snack” и предполагах, че е просто интересна лекцийка за сигурността и как да се предпазваме от проблеми, но уви, се оказа изцяло екшън с айкидо инструктор - премятахме мъже цял час. Сега всичко ме боли и съм с яка мускулна треска, но още ми е приятно като си спомня как го мятах моя партнBор, добре че пода беше мек и не му строших нищо.