No words

Днес нямам думи, утре ще пиша… ако намеря сили и време

Lesson of the day

Ако ще ти дупчат и двете ръце (за да ти вземат кръв примерно), не слагай блуза с бели ръкави!

Изстрадана поука и от майка – не бъди с впити ръкави, ако ще те ваксинират.

Ам. уни

Да бе – преместих се да седя на първия чин, за да избягам от дразнителите и да мога да слушам само учителя…. и тоя до мен не спря да си тресе крака – нервен тик или не знам какво, но ме побърка. АААААААААаааааааааааааааааааааа

Щастие/ Удовлетвореност

Стигнах до една проста истина – ако не си доволен от живота си в момента, няма да бъдеш доволен и вбъдеще. Какво имам предивид – естествено всеки (по-амбициозен) човек си има голямата цел, която гони и чието постижение смята, че ще го направи щастлив. Но дали е така – ако в момента – по средата на пътя, той е просто едно мрънкало, дали като постигне желанието си характерът му по чудо ще се промени и няма да намери за какво друго да мрънка? Това, че по средата на пътя той е нещастен означава единствено, че не се е научил да се радва на малките неща от живота. А дали такъв човек ще успее да се зарадва и на големите? Едва ли. Тъй че, научете се да се радвате на малките неща, за да харесвате живота си тук и сега, пък целите и постиженията няма да избягат.

My work

Работата ми харесва – доста ни глезят с хранителни „остатъци“ от какви ли не събития, а и като студентка мога да посещавам мероприятията на бизнес клуба безплатно, а те са добра арена за намиране на бъдещи работодатели )))

Лекция в американски университет

Днес честно казано се потресох. Досега някакси издържах на дразненията, но днес бяха прекалено много – първо на тази пред мен й се разкриваше целия задник… ще сънувам сигурно голи кошмари. После тоя до мен реши да си гризе ноктите, от което ми се повдига неимоверно и всичко ми се обръща. Само че като закрих гледката му с ръка, той започна да издава звук на гризене на нокти, от който можеш да настръхнеш. Мнозинството млади учащи се американци са облечени като размъкнати чували, но все е постижение, че имат дънки. Има и такива с анцузи, с които човек (нормален или поне с естетически вкус) би го било срам да носи даже вкъщи, за да не би съседите да го мярнат случайно. Много ме впачатлява и навика им да сядат по земята като бездомни. Дали наистина при тях е толкова чисто, че е все едно да седнеш в канапе или нямат елементарни познания за хигиена и разпространение на бактерии?

Край, следващия път сядам на първия чин, за да мога да виждам само учителя и да не се разсейвам от досадни след-пуберикански американци!